ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА 120 ГОДИНИ ИВАН ПЕНКОВ /1897-1957/

26 април 2017 г. – 28 май 2017 г.

С  любезното съдействие на Софийска градска художествена галерия и Художествена  галерия – Стара Загора и с огромно удоволствие Художествена галерия – Казанлък  организира едно специално събитие – юбилейна изложба на художника Иван Пенков.

На 26 април 2017 г., сряда, от 18 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък ще бъде открита експозицията с пейзажи, натюрморти и портрети на родения  в нашия град художник.

Една от най-значимите фигури в българското  изкуство на 20-ти век, Иван Пенков създава мащабно и многообразно творчество, като работи  в различни техники и  жанрове. Името му стои редом с имената на Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Сирак Скитник, Дечко Узунов... Той е сред основните представители на известното със своите нововъведения движение Родно изкуство в България през 20-те години. Рядък тип творец в българската култура, многоизмерна творческа личност, Иван Пенков е художник, чиито заслуги към българското приложно монументално изкуство, към сценографията и преподаването на тези дициплини в Художествената академия са високо ценени и днес. Настоящата изложба се вписва като продължаващо уважение към таланта, творчеството и духовния аристократизъм на художника и човека Иван Пенков - 120 години след неговото рождение.

Изложбата ще бъде открита от Надежда Янакиева, изкуствовед, уредник в СГХГ.

----------------------------

Иван Пенков се ражда на 30 април 1897 г. в малкия подбалкански град Казанлък, в малка къща на улица „Скобелевска”, именувана от местните „Жабешки сокак”. Той е второто дете в семейството на Георги И. Пенков - книгоиздател и фотограф, и на учителката Мария Владева. По това време младите вече се вълнуват от модерните за времето си символизъм и сецесион, популяризирани в Казанлък чрез периодичните издания. В Казанлък вече има и печатница и няколко книжарници, една от които е книжарница "Георги И. Пенков &", издаваща и разпространяваща прогресивна за времето си литература. През тези години център на културния живот в Казанлък е читалище "Искра", към което се основават галерия, музей и театър. В Казанлък най-близки приятели от младежките години на Иван Пенков са бъдещите художници Иван Милев (1897-1927) и Дечко Узунов (1899-1986), а също така и бъдещият композитор Петко Стайнов (1896-1977). Техните житейски пътища се разделят след ученическите години в родния град, но съдбата отново ще го срещне с някои от тях - в ателиетата на Художествената академия в София и в Мюнхен.

Ето как в една своя автобиография от 1952 г. той описва този етап от своя живот: "Роден съм на 30 април 1897 г. в град Казанлък. Баща ми беше фотограф, а по-късно книгоиздател и един от първите книгоиздатели на социалистическа литература у нас. Майка ми беше основна учителка. Родителите ми умряха твърде рано. Майка ми - когато бях на 5 години, а баща ми, когато станах на 12. По-късно живях при роднини. Настойникът ми беше търговец и той настояваше да завърша търговска гимназия. Възползвах се от това му желание и "избягах" от неговите грижи, като заминах за Бургас, където завърших търговската гимназия през 1918 г. Междувременно беше обявена общоевропейската война 1914-1918 г. Нашият набор 41 беше събран преждевременно, така от втори курс на гимназията постъпих във войската. След кратко обучение бях изпратен на Южния фронт, където дочаках края на войната през 1918 г. Налагаше се вече да се издържам сам и бях принуден да работя в Бургаския театър като декоратор и актьор, така успях да завърша средното си образование."

На фронта той основава един от първите войнишки театри и рисува непрекъснато - войници и градски пейзажи. Може би с тези рисунки организира първата си изложба. През 1917 г. една отпуска за изпит в Бургас дава възможност на Иван Пенков да покаже творбите си пред публика. След изложбата Иван Пенков заминава отново на фронта, но после пак се връща в Бургас.

Освен прецизните моливни рисунки от 1917 г. и 1918 г. ("Войници, с. Радово", 7.04.1918, "Фронта", 4.07.1918), пейзажите от Шумен и Ниш, една запазена декоративна композиция, изобразяваща мома с менци (1918 г. в НХГ) и декоративната украса на бургаското списание "Отзвуци" (1918 г.) разкриват един друг аспект от интересите на Иван Пенков преди постъпването му в Художествената академия в София - приказните образи на символизма и сецесиона пленяват художника през младежките му години, за да властват в неговия образен свят чак до заминаването му за Германия.

В София се организират изложби, през 1919 и 1920 г. се основават няколко нови дружества, между които "Родно изкуство". Произведенията на Иван Пенков, създадени преди заминаването му за Мюнхен през 1922 г., принадлежат към тази нова вълна в българското изкуство през 20-те години, която е втора реакция на сецесиона у нас. Иван Пенков е открито пленен от сецесионната стилистика и иконография. През есента на 1919 г., 22-годишният младеж пристига в София, за да постъпи като студент в Художествената академия в София, тогава Художествено-индустриално училище.

През 1921 г. Иван Пенков рисува "Паун" /ХГ-Ст.Загора/- любимата птица на сецесиона, която със своята екзотика, пищна цветност и символизъм е вдъхновявала много художници от края на миналия век. Иван Пенков още от самото начало, от студентските си години, изявява явно предпочитание към маслената живопис, към която "приспособява" декоративния стил, без да загубва усета за мазка, за материалност, присъща на тази техника. Може би затова много от неговите творби притежават един своеобразен суров лаконизъм и монументалност - "На чешмата", 1925 г., "Мадона", 1925 г. През пролетта на 1922 г., заедно със своя приятел и състудент Дечко Узунов, Иван Пенков организира изложба в общото им ателие на ул. "Оборище" в София. Тя е представяла главно скици, може би рисувани от двамата художници по време на студентските им години в София. От продажбата им Иван Пенков спечелва около 1200 лв., според една от запазените му автобиографии, сума, с която може би към началото на април тръгва от София и през Виена пристига в Мюнхен, където постъпва в Мюнхенската художествена академия и учи живопис и декоративни изкуства.

Завръща се в София и завършва Художествената академия през 1933 г. при Дечко Узунов. По-късно преподава декоративно изкуство в същата Академия - от 1939 до 1955 г. /от 1945 г. като професор/, основател е на катедрата по сценография, още самоинициативно създава Ателие по театрална живопис и завежда катедрата по монументална декоративна мозайка и стенопис, без да изоставя работата си на сценограф в Народния театър. Като втори директор на Института по изобразителни изкуства - БАН (днес Институт за изкуствознание) Иван Пенков привлича нови сътрудници и има особена заслуга за създаването на секция "Приложни изкуства".

През 1939 г. Иван Пенков изявява уменията си и в областта на мозайката /Софийска съдебна палата 1940 г., софийска аерогара, Бургаска съдебна палата 1929г., залите на бившето Софийско застрахователно дружество „Орел”. Особено значим е неговият принос при утвърждаването на витража в съвременното българско изкуство. Най-забележителните му произведения са композицията с фигурите на Св.Св.Кирил и Методий, на Св.Климент Охридски, на княз Борис и на цар Симеон Велики в Ректората на Софийски университет, образите на българските царе в залите на БНБ, витражите в Министерство на правосъдието /1940/.

Освен многобройните си картини, той създава един удивителен по своята изразителност цикъл от шаржове на колеги – на Илия Бешков, Илия Петров, Ненко Балкански и много други. Рисува себе си – десетки автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голяма част от тях са подписани с годината 1957 – годината, в която на 28 ноември той напуска този свят едва на 50 години.

Името на Иван Пенков заема особено място в българското изкуство на 20 век. То е синоним на любов към българското, на талант, енергия, приказност и духовен аристократизъм.

 

/по текстове на проф.Марин Добрев, проф.Милена Георгиева и Розалия Гигова/