Временна експозиция >>>

В навечерието на 140-та годишнина от Шипченската епопея Художествена галерия – Казанлък приема като домакин фотодокументалната изложба „Шипченската епопея през погледа на участника в Българското опълчение Стефан Кисов“ на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

Изложбата представя войната и епичните боеве за Шипка през погледа на командира на 3-а рота от 3-а опълченска дружина Стефан Кисов с откъси от книгата му „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878“. Ще бъдат представени още ордени и медали, оригинални документи, снимки и вещи на опълченци, участвали в отбраната на Шипка. За първи път ще бъде показана пушка „Шаспо“ на въоръжение в Българското опълчение.
Ще бъде представен и юбилейният вестник „140 години Шипченска епопея“ с богат илюстративен материал, факсимилета от документи, обзор на събитията. Автор на уводната статия е добрият приятел на музея и наш съгражданин – проф. Петко Петков. Колегите от Военноисторическия архив – Велико Търново също представят интересни снимки и материали.
Изложбата и вестникът са част от програмата на Националното честване на Шипченската епопея.

Изложбата ще остане в залата за временни изложби на Художествена галерия - Казанлък от 9-и август до 3 септември 2017 г.

 


Free Joomla Extensions

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.