Временна експозиция >>>

ОБЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗЛОЖБА

През лятото на две хиляди и седемнайсета година се открива в град Казанлък декоративна художествена изложба ПОСОКИ. Излагането организира градската Художествена галерия, обещала да подреди  сбирка за 120 години от рождението на Иван Милев .

Най ще изпъкват по многобройност в нея не толкова картините от казанлъшкия фонд, иначе разбираемо по-често показвани в родния град на художника. Включват се в сбирката още две софийски галерии, пет от страната, една академия и един литературен музей. И някои редки  частни притежания идат, но не тъй много. Ще има изложени работи около 50, не всички в рамки!  Най-изящни и деликатни по тонове картини с хубави акварели, още повече с темпери и гваш – колорит и свобода в бои; също и рисунки от Иван Милев. И ескизи. Декоративното изкуство на художника, право да кажем, повечето ценители познават. Не може да се определи  коя е най-хубавата работа тука – при богатия творчески темперамент на Милева всичко е и радост неописуема, и скърби  неизказани,  всичко с размах, с една дума вълшебни работи. Приказка. Орнаментика и плетеници по сецесиона, грижливо изработени. Още около десет миниатюри, най-разнообразни по сюжети и колорит, също тъй работени с една особена техника, темпера и бронз, много красиви форми. Не се ограничил художникът да рисува само костюми, обреди и поверия от своя народ – тъй само за етнографския музей би бил полезен. Но за изкуството живял, което е всесветско - и родно, когато е от наши художници, работили на наша почва. И макабристични картини има, едни такива страшни, демонични някак. Има едни други, портретни – като Ахинора – погледът е много силен, израз на непосилна тъга в женския анфас. После – разхождал тъй на воля четката си из векове, епохи, легенди, подземни царства и небесни селения, затова решил да облече Анна Каменова - Стайнова като болярка /картината, частна собственост, не идва в Казанлък, за всеобща жалост/, а  Анна Орозова представя като Ахинора /говорихме вече за нея/ - жената на хан Аспарух. И Разпнатия Христос  нарисувал експресивно – как в Неговото страдание търси човек утеха от своето си. Идеи големи. Свободен дух, богато въображение, свободна четка. Рядко нещо по нашите земи. Ето един. С тая четка само и с един чудашки характер направил изкуство дето и да побере вътре българските ни хубости, с традициите дошли, и да ги повдигне ей тъй нагоре към върховете на световното майсторство, пък и през времето да ги пренесе, нещо също тъй почти невъзможно. Или способност на малцина. Индивидуалисти им казват на тия. Родени таланти. И картините им с изумление се гледат столетия след  като тях ги няма.

Да се види по-отблизо всичко това има определена дата -7 септември. Салонът на Галерията е голям /временната зала/, денят четвъртък и часът 18.00 – подходящи. И музика ще има – групата за автентичен фолклор Трио „Калина” ще пее, и тъпан ще бие. Още - за случая младежите от Сдружение „Вихъръ” са помолени да отворят Стоян-Стайновата къща /Къщата с кубето на ул.”Иван Вазов” 16/ - там, където е стенописвал Иван Милев. И те са се отзовали – само на датата 7 септември, от 1 часа по обед до 8 вечерта.

Галерията обеща  да покаже за 120-годишнината картините на художника – и ето, устоява си на думата!

Отсега съжаляваме неможещите видя изложбата – тя остава в Казанлък между уречената дата на откриването и 22 октомври. Същата тази година.

 

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.