Временна експозиция >>>

Грешка
  • JFolder::files: Пътят не е папка:
Забележка
  • There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/stories/news/2018_01_25_Majstora_i_kiustendilska_jivopisna_shkola

Майстора и Кюстендилската изобразителна школа в Художествена галерия - Казанлък

След като се представи в галериите в Стара Загора през 2016 г. и в Габрово през 2017 г., Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора"- гр. Кюстендил гостува в нашия град с изложбата „Майстора и Кюстендилска изобразителна школа". Тя ще бъде открита в Художествена галерия – Казанлък на 25 януари 2018г. от 17.30 часа и ще остане в залата за временни изложби целия февруари.

 

Експозицията, която реди Галерията, включва 42 картини – 13 от Майстора и още картини от Мориц Бенционов, Борис Елисеев, Богомил Лазов, Стоян Венев, Асен Василев, Кирил Цонев, Райна Евтимова, Любен Бояджиев, Никола Иванов и Николай Дюлгеров - художници, които носят със себе си част от художествените процеси в българското изкуство от онзи период и в голяма степен разширяват представата за изобразителното изкуство от 20-те, 30-те и 40-те години. Гостуващата изложба е част от програмата за размяна на експозиции между галериите.

От началото на XX в. до днес Кюстендилската изобразителна школа наброява близо 200 автори, чието изкуство е близко по дух и с обща идейно-пластична насоченост. Началото поставя през 1924 г. Владимир Димитров – Майстора, когато се установява в с. Шишковци и около него спонтанно и естествено се обособява група от също така вдъхновени художници. Около Майстора се сплотяват всички кюстендилски творци. Те често му гостуват, работят заедно, беседват, учат се от него. По този начин въз основа на общи идейни и творчески принципи с тези на Майстора, без художниците да губят своята индивидуалност, израстват значими творци, които заедно с други наши художници определят националните измерения на изобразителното ни изкуство. По инициатива на Кирил Цонев през 1930 г. се създава Дружество на кюстендилските художници. Укрепена вече и организационно, тази група става известна в страната със свой творчески облик, а Кюстендил - като Град на художници.

Експозицията „Майстора и Кюстендилска изобразителна школа" включва както емблематични, така и по-рядко показвани творби на Майстора, произведения на поколението художници, издигнали родната ни култура до най-добрите световни образци.


Free Joomla Extensions

{gallery}2018_01_25_Majstora_i_kiustendilska_jivopisna_shkola{/gallery}

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.