Временна експозиция >>>

ТРИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТА ОТБЕЛЯЗВАТ СЪВМЕСТНО ТРЕТИ МАРТ

На 28 февруари 2018 г, сряда, от 17,30 часа в залите на Художествена галерия – Казанлък се откри изложба по повод 140 години от освобождението на България от Османско робство.

„Пътят на свободата от Шипка до Сан Стефано” е именувана изложбата на Национален парк музей /НПМ / „Шипка-Бузлуджа”, на която Галерията домакинства. Картините в нея са от фонда на музея – на художниците Янаки Кавръков, Йордан Лазаров, Борис Ненов, Димитър Чехларов, Танчо Кутев ; експозицията съдържа и 21 табла, проследяващи поредицата от събития след отбраната на Шипченския проход  до подписването на Сан-Стефанския  мирен договор.

Успоредно с изложбата бе представен и каталог, който е съвместен проект на НПМ „Шипка-Бузлуджа” и Исторически музей „Искра”. Каталогът съдържа литографии от фондовете на двата музея и представя фотоси от хода на войната и императорското семейство.

По интересен начин във витрини са експонирани и руски военни униформи, оръжия – пушки и пистолети, щикове, саби и шашки, монети, пощенски пликове, бинокли, както  и семейният печат на семейство Игнатиеви – всички те онагледяващи събитията и атмосферата на времето, което избожбата представя.

Изложбата остава в залите на Галерията до 23 март 2018 г.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.