Временна експозиция >>>

Грешка
  • JFolder::files: Пътят не е папка:
Забележка
  • There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/stories/news/2018_05_08_izlojba_Ilija_Balkanski

НЕПОЗНАТИЯТ ИЛИЯ БАЛКАНСКИ /1917-2003/

 

За две поколения казанлъчани Илия Балкански е строгият, мълчалив и аскетичен художник и учителят, когото всички уважават. Завършилите при него млади творци се гордеят, че именно той им е дал най-важните уроци в изкуството. Приживе той не участва в изложби.

Малцина са имали шанса да видят негово произведение, но дори и те не са предполагали, че той никога не е преставал да рисува. Една от причините е твърде сериозната самокритичност към създаваното от него. Стотиците творби, които оставя след себе си, са основно рисунки с молив, въглен и сангин. Другата част е съставена от акварелни произведения, ескизи с маслен пастел и няколко ранни камерни маслени платна. Любимите му жанрове са портретът, натюрмортът и пейзажът. В десетките рисунъчни автопортрети, в образите на своите дъщери и син, на най-близките и приятелите той разкрива умението си бързо, само с няколко линии и щрихи, да улавя характерното за модела, който най-често не подозира, че го рисуват. В натюрмортите си се интересува от възможността да придаде специфичното усещане за материалност. Пейзажите му са повод да развива визията за пространство и атмосфера. Илия Балкански е рисувач с психологическа изразителност.

 

Казанлък отдавна би трябвало да организира изложба на този художник. Сега, сто години след рождението му, Художествена галерия – Казанлък събира малка сбирка – около 40 работи - от наследниците му, като се надява тя да е изключително интересна за онези, които са го познавали, за тези, които имат отношение към света на естетическите условности, заради внасянето на още един щрих към явлението „казанлъшки художници”, а и заради дължимия поклон към един художник, избрал своето аскетично място в изкуството. 

---------

Илия Балкански е роден на 10 март 1917 г. в Казанлък и е най-малкото от четирите деца на Тотка и Димитър Балкански. Брат е на един от най-значимите български живописци – Ненко Балкански. Семейството им по майчина линия е от Трявна, а баба им е сестра на Ангел Кънчев. Детството и юношеските му години са свързани с Казанлък. Гимназиално образование получава в София. Предвоенните години в живота му са наситени с работа на редица места, недоимък и рисуване. През 1944-45 г. е на фронта, вземайки участие в някои от най-тежките сражения, които води българската армия на територията на Сърбия, Унгария и Австрия. За проявен героизъм при битката за Декенеш получава орден за храброст. По време на войната създава десетки рисунки на фронтови ситуации, на свои другари и автопортрети.

През 1946 г. Илия Балкански постъпва в Художествената академия. Учи живопис в ателието на проф.Дечко Узунов. През тези години развива възможностите си за придаване материалност на изобразяваното. Проявява качества във всички живописни техники, но очевидно е пристрастието му към рисунката с молив и въглен. През 1951 г. завършва Академията и се завръща в Казанлък. Противно на очакванията тези ранни години на професионалния му живот започват с редица несгоди.В училищата няма свободно място за учител по рисуване и онова, което му предлагат, е през 1952 г. да води кръжок по изобразително изкуство към Музея. През следващите четири години той успява да привлече в него десетки младежи, но и немалко възрастни, които десетилетия след това ще помнят привечерните часове, прекарани при него.

През 1956 г. той най-накрая е назначен на щатна учителска длъжност, но не по рисуване, а по стенография. И тук обаче този мълчалив, но магнетичен педагог увлича учениците си, печелейки с тях редица регионални и национални състезания по стенография в София, Велико Търново, Стара Загора, Сливен и т.н. В средата на 60-те години е вече преподавател по рисуване в Първа и Втора казанлъшки гимназии, а от 1969 г., поканен от Читалище „Искра”, подновява дейността на кръжока по изобразително изкуство. Следващите години от живота на Илия Балкански са свързани с наскоро откритата Художествена гимназия /1968/. През 1971 г., след спечелен там конкурс, е назначен за преподавател по рисуване и живопис. В рамките на едно десетилетие, с присъщата си взискателност и сурова любов, той дава на бъдещите художници онези същински уроци по художествена грамотност, която те никога не ще забравят. От училищното му ателие ще поемат пътя си към изкуството художниците Андрей Янев, Георги Янев, Таня Шивачева, Анастас Константинов и т.н.

През 1981г. Илия Балкански се пенсионира, затваряйки се в своя свят и импровизираното си ателие в Казанлък. Напуска този свят на 3 юли 2003 г.

/по текста на Марин Добрев в „Художниците на Казанлък”/

{gallery}2018_05_08_izlojba_Ilija_Balkanski{/gallery}


Free Joomla Extensions


Free Joomla Extensions

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.