Временна експозиция >>>

Фотоси, запечатали личности и събития, свързани с Освобождението на България и по-конкретно с опълченското движение, идват в Галерията в Казанлък. Благодарение на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” и на автора на изложбата – д-р Тошо Пейков, след експониране в София през февруари, сега изложбата идва и в нашия град. Поводът е 140 години от Освобождението на България.

„В Казанлък акцентът ще бъде поставен върху българските опълченци, участвали в героичните боеве за Свободата на България”, каза директорът на НПМ „Шипка-Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов. Подборът от цялата изложба, която съдържа общо 150 снимки на опълченци, на руски офицери, на духовни лица, медицински сестри в лазаретите, ще бъде направен лично от автора Тошо Пейков заедно с директора на Галерията Христо Генев.

„Историята на Българското опълчение и преди мен е разказвана – споделя в свое интервю Тошо Пейков, бивш народен представител и лидер на движение „Оборище”. – Реших да я разкажа посвоему, когато преди 12 години започнах кампанията „България в блясък” след прозрението, че в света вече няма борба между идеологии, а между думи и образи. Българските образи, които показвам, са внушителни, за да преминат отвъд видео конвекцията, да привлекат вниманието върху посланията и текстовете.”

За да осъществи своето патриотично дело, д-р Пейков намира подкрепа от много родолюбиви българи, художници, фотографи, ползва архиви на храмове, музеи, Държавен архив, фотоархиви. Надрасканите и избледнели снимки са реставрирани и уголемени. 60 от тях са оцветени, трогателни, разтърсващи. „Всяка една от тях може да бъде тема за драма, за филм, за поема”, разква още авторът на изложбата и задава въпросите: „Имаме ли ние, съвременниците, нещо общо с тези хора? Защо те са безсребърници, защо пеят : „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари!”, а нашият лозунг е: „Искаме богатство, искаме пари!”. И нека да доведем нашите деца и внуци, които да имат пример и да го видят”.

Във фотосите са включени важни моменти от българската история и се дава подробна справка за събитията, предхождащи Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Отделено е внимание на застъпниците на българската кауза (Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Дмитрий Менделеев, Оскар Уайлд, Уилям Гладстон, Джанюариус Макгахан, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго и др.).

Това е първото представяне на фотоизложбата „Епопея на незабравимите български опълченци” извън столицата. Откриването е на 2 август от 17.30 часа в Художествена галерия - Казанлък с участието на автора д-р Тошо Пейков. Изложбата може да бъде разгледана до 20 август, след което ще бъде експонирана в Габрово.

 

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.