Временна експозиция >>>

За живописта на Хъкъла изкуствоведите казват, че колоритът в нея е изострен до предела на поносимостта. Яркостта е пулсираща, експресията на цветовете е чиста, първична и ясна. Червеното, синьото, жълтото и зеленото са категорично заявени като такива в най-чист вид. Затова и първото впечатление на зрителя е от една експлозия на цветове, която те грабва и те понася във вихъра на трудни за овладяване емоции.

За пейзажите му /особено за традиционните български пейзажи/ казват още, че къщите и църквите в тях са изградени от правилни геометрични форми и линии, но не са стъпили на земята, не се подчиняват на законите на гравитацията. Те са свободни и сякаш се носят в пространството, подсилвайки усещането за приказност и нереалност. Това е една много характерна особеност на картините на Хъкъла - те са реалистични и същевременно не са; те са конкретни и същевременно условни; в тях можеш да откриеш дадено място, но и да припознаеш всяко друго - една игра, която държи зрителя нащрек и го увлича все повече и повече в странния и жизнерадостен свят на художника.

Каквото и да ни казват изкуствоведите – Художествена галерия – Казанлък ви предоставя възможност на 31 август от 18,00 часа да дойдете и проверите сами! Изложба живопис на Валентин Асенов – Хъкъла.

Събитието е част от програмата на Празници в долината на тракийските царе 2018 г.

 

-------

Валентин Асенов – Хъкъла

Роден на 22. декември 1961 г. в с. Обител, област Търговище. Завършил е Художествената гимназия в Казанлък и специалност „Живопис” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Живее и работи в гр. Плевен. Негови творби са притежание на Министерството на културата – България, ХГ - Плевен, на частни лица и колекции в България, Германия, Турция.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.