Временна експозиция >>>


Тази вечер в Художествена галерия - Казанлък  ще бъде открита Изложбата Метафори и пропаганда - Вестник „Папагал“ в периода 1939–1953 г.. Изложбата подрежда габровския музей „Дом на хумора и сатирата” и казанлъшката публика ще може да види 40 репродукции на вестник „Папагал“ от периода 1939 – 1953 г. Те представят съдбата на България в трагичния военен преход между царство и народна република през очите на карикатурата, пропагандата, стереотипите за съседите и великите сили.  
Още в края на XIX век в Европа са публикувани подобни издания, които са информирали и пропагандирали по забавен, опростен, а често и откровено манипулативен начин. Една голяма карикатура или няколко последователни картинки (подобно на комикс) представят в сатирична форма актуално политическо събитие, като използват разбираема за всички метафора. Светът е показан като стилизирана сцена, на която познати клиширани герои, представящи отделни държави, партии и групи, разиграват взаимоотношения на любов, омраза, предателство и т.н.
 
В отделните голямоформатни карикатури, предназначени за трайно окачване на публични места, героите са разположени според решението на художниците в цирк, фризьорски салон, кораб, на жътва, в кино, банка и т.н. Талантливите художници достигат до изобретателни и въздействащи композиции. Голяма част от карикатурите, често неподписани, са механично-пропагандни. В тях грубостта и директните послания не успяват да компенсират лошата рисунка, композиция и цвят. Оправданието за ниското художествено изпълнение е „нивото на обикновения човек от народа“ и желанието „да се говори на езика на народа“.

„Папагал“ е двуезичен – преди 1944 г. се издава последователно на български и английски, български и немски, български и унгарски, а след 1948 г. – на български и турски езици. От 1939 до 1944 г. редактор на вестника е Николай Бонев – този период съвпада изцяло с времетраенето на Втората световна война – от нейното начало в Европа до навлизането в България на съветската армия. Авторите в началото на войната се опитват да следят неутрално военната обстановка. След 1943 г. добрите художници напускат, а вестникът се превръща в плосък пропаганден инструмент.

През 1946 г. вестникът започва да излиза наново, за да обслужва пропагандните цели на новата власт, съобразени изцяло със съветските заповеди и указания. Редактор е Васил Виденов-Вави. Задачите на новата власт са манипулиране на изборите, заклеймяване на „бившите хора“, утвърждаване на култа към личността. За смъртта на Георги Димитров и Сталин „Папагал“ излиза със специални броеве, поръчани на опитни художници.


За вестника рисуват Кирил Буюклийски, Стоян Венев, Борис Ангелушев, а за внимателните познавачи на периода е многозначителна липсата на тримата големи – Александър Божинов, Илия Бешков и Райко Алексиев.
 
Най-плодовитият художник в „Папагал” е Александър Жендов. Той композира разнообразно, безупречната му конструктивна рисунка изгражда типични персонажи, които остават устойчиви и се копират години след това успешно (и не толкова) и от други автори. Личната му съдба предизвестява сякаш и съдбата на вестника – пропагандата става ненужна и несъстоятелна и след 1953 година нуждата от такъв вестник изчезва, заедно с нуждата от подобни плакатни послания. Все пак, няколко години по-късно „Папагал” излиза за кратко под редакцията на Никола Мирчев– в малко по-свободен маниер и с широк кръг нови художници.

Отриването ще бъде в 17:00 часа на 27 март 2019 в Художествена галерия - Казанлък. Събитието е част от програмата на Чудомирови празници 2019.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.