Временна експозиция >>>

Специално създадената изложба има за цел да представи високите постижения на художници, творили през XX в. и оставили трайна следа в българското изобразително изкуство и в културната традиция на Европа.
В експозицията са включени пейзажи, портрети, натюрморти и фигурални композиции, изпълнени с класически живописни техники.

Ценителите на изкуството ще могат да видят  творби на повече от 30  майстори на четката, сред които: Александър Мутафов, Александър Петров, Атанас Яранов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Георги Баев, Дечко Узунов, Екатерина Савова-Ненова, Емил Стойчев, Енчо Пиронков, Златю Бояджиев, Илия Петров, Йордан Кацамунски, Калина Тасева, Найден Петков, Николай Русчуклиев, Петко Абаджиев, Петър Славов-Кера, Светлин Русев, Стоян Венев, Цанко Панов, Янаки Кавръков, Янаки Манасиев.

Акцент в изложбата са художниците от Ямбол и ямболския регион: Жорж Папазов, Георги Попов-Джон, Елза Гоева, Иван Димов, Иван Славов, Невена Трънкова, Павел Бакалов, Панайот Панайотов, Паруш Гогов и Стефан Бъчваров.

Експозицията включва картини от различни периоди на авторите –  както зрели творби, така и ранни и по-слабо познати произведения, всички обединени от неоспоримия талант на своите създатели.
Подборът на автори и произведения цели да представи богатството на живописния отдел на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, наброяващ повече от 1100 творби.

Откриването на изложбата ще бъде  на 24 април (сряда) от 18:00 часа в Художествена галерия-Казанлък и ще остане до 14 май 2019г.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.