Временна експозиция >>>

Изложба Йордан Кювлиев

На 25 септември 2013г. (сряда) от 17:30ч.в залата за временни изложби в Художествена галерия - Казанлък - откриване на изложба Йордан Кювлиев (1877-1910г). Картините са от фонда на Художествена галерия "Димитър Добрович" Сливен.

През 1936 година в галерия АРС в София се открива една особена изложба. Групова възпоменателна изложба, в която са представени творби на шестима художници покойници. Освен Иван Милев (1897-1927г.), Жул Паскин (1885-1930г.), Иван Ангелов (1864-1924г.) и Никола Петров (1881-1916г.), художествената публика е могла отблизо да се запознае и с изкуството на твърде рано и злощастно отишлия си от този свят Йордан Кювлиев.

Роден през 1877г., загинал във водите на Черно море през 1910г., само за 7 години творчески живот младият сливенски художник вече е познат на колегите си и на ценителите на живописта в страната. Участвал активно в културния живот на своя град - на него, на неговия събирателски усет и чувство за историчност днес града дължи художествената си галерия. След завръщането си от Белгия (1903г.), където учил в Художествената академия, той става сътрудник на читалището в Сливен, при което основава музей и полага основите на картинна галерия с картините на първия сливенски художник Димитър Добрович (чието име тя носи и днес).

Елегантно облечен в "европейски" костюм и мека шапка, с бастун и пенсне, висококултурен, общителен и духовит, около него се групирали най-будните хора на Сливен от началото на века - музиканти, учители, писатели, и този кръжец представлявал своего рода "академия на науките". Младият художник си построява ателие със северно осветление (първоначално е следвал в инженеро-строителен факултет) и го оцветява в червено! Навремето бил и първият шофьор в града със собствен автомобил и дори му се удало да направи и първата катастрофа в своя град. Тези дребни наглед житейски детайли допълват представата за Йордан Кювлиев като една модерна и културна личност със свободен дух и широк размах.

Той е предимно пленерен художник - ежедневно излиза и рисува на открито не само природата около Сливен и родния Балкан, а и морски пейзажи, към които има особено влечение. Черноморските брегове и специално Месемврия със старинната си архитектура от ХІV век го привличат и той създава едни от най-хубавите морски пейзажи в нашата живопис. Същевременно, учил в школата на Жулиен Девринт в Анверс (дн. Антверпен) и усвоил строгата реалистична рисунка с ясна форма и верен с натурата тон, той донася от там  множество етюди на голи тела, в които личи реалистичната школа и отработеното в нея  майсторство при моделировката на формата. По-късният му, импресионистичен интерес към ефектите на светлината в бистротата на палитрата му имат своите корени също в образованието му в Белгия и поетото от духа на времето там. Към тази част от търсенията му се отнасят картини като емблематичната "Кеят на Месемврия" и още някои от морските пейзажи от периода 1909-1910г., както и по-ранните "Край манастира",  "Седнало момиче на слънце" 1909г. и др.

Впечатляващи са и портретите, които Кювлиев рисува. Лицата, излезли изпод неговата четка, се отличават със силна индивидуалност и ярко психологическо излъчване - резултат от задълбочено познаване и анализиране на обекта. Колоритно обогатени, неговите портрети са изградени без излишен патос и аксесоари. В тях той често разчита на задния план - битовата обстановка или природата - Портрет на дядо Дечо, Портрет на млада жена, Портрет на д-р Георги Миркович и др. Портретите му с условен фон са не по-малко запомнящи се - Портрет на Сирак Скитник (1906г.),  Мъж в старинно облекло, Портрет на  Зафирка Йорданова (1907г.) и други.

Творбите, които Йордан Кювлиев оставя в българското изкуство, не са много на брой - около петдесет, по-голямата част от тях пейзажи. Повечето са притежание на сливенската галерия (65 творби) и  Националната художествена галерия, а останалите са притежание на частни лица. Голяма част от творбите му е разпръсната и унищожена след неговата смърт вследствие на немарливо отношение от близки и приятели. Съдбата на много негови работи, за които приятелите му са си спомняли, че съществуват, е неизвестна. Това пречи до известна степен да се получи цялостен и завършен портрет на Кювлиев като художник. Ранната  кончина  край бреговете на Несебър (на 15 август той загива трагично, спасявайки от удавяне хора) му отнема възможността да разгърне напълно своето дарование.

След изложбата на Генко Генков - още един художник, свързал съдбата и част от творчеството си с гр.Сливен, представената този месец в залите на Художествена галерия - Казанлък изложба "Йордан Кювлиев" съдържа 40 негови живописни платна от фонда на художествена галерия "Димитър Добрович" Сливен и ще остане в залата за временни изложби от 25 септември до 27 октомври 2013г. Откриване 25 септември от 17:30ч.

Ж. Димова
(По материали от книгата на проф.Борис Колев "Йордан Кювлиев, живот и творчество", изд.Български художник, София - 1956г.)

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.