Временна експозиция >>>

Фотодокументалната изложба „Строителите на Паметника на свободата“ е посветена на 85-годишнината от откриването и освещаването на Паметника на възраждането и освобождението на българския народ на връх Св. Никола, който всички днес наричаме Паметник на свободата.

22 табла със снимки и факсимилета на документи и кореспонденция разказват историята на строежа на монумента, трудностите, които инженери и строители са преодолявали, изграждайки на връх Балкана този най-български паметник. Други седем табла са посветени на архитектите Атанас Донков, Генчо Скордев и Иван Данчов, на скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров, на майсторите Пеньо Атанасов-Бомбето и Илия Мъглов, дали най-важния принос за строителството. Изложбата представя и оригинални скици и чертежи, инструментите на майстор Пеньо Бомбето, юбилейни монети и пощенски картички от фонда на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Акцент в изложбата са ключът, с който Цар Борис III открива Паметника на свободата на 26 август 1934 г., венец, поднесен от руските ветерани при откриването и албумът „Паметник за Освобождението на българския народ на връх „Св. Никола“, любезно предоставени от Националния Военноисторически музей. Интерес представляват и документите и личната кореспонденция на майстор Пеньо Атанасов, предоставени от Отдел „Държавен архив“ – Търговище.
Изложбата ще бъде открита на 23 юли, вторник, в 18 часа в Художествена галерия – Казанлък, където ще остане до 19 август.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.