Временна експозиция >>>

Румен Петков и Художествена галерия - Казанлък Ви канят на изложбата "Интерпретации", която ще бъде открита на 21 ноември /четвъртък/ 2019г. от 17:30 часа.


"Използвам рисунката като помощно средство при създаването на нова композиция или като опит да „запиша” идеи и хрумвания за картини. Не съм показвал досега рисунки като самостоятелна форма.Тази идея ме развълнува, почувствах я като предизвикателство. Как би изглеждала една такава колекция? Не само любопитството ме мотивира за създaването на рисунките. От няколко години прaвя скулптури от месинг и стъкло .Пластиките, в които са вградени цветни стъкла, си кореспондират с ахроматичните графични изображения със сдържани цветни акценти.

Тази изложба е повод да покажа две нови и непознати за вас посоки от работата ми през последните години. “Интерпретации“, защото в графиките и в пластиките често повтарям теми и композиции, променям някои от условията. Сменям материалите, третирането на формата и експонирането. Един и същ обект придобива нов и неочакван смисъл и въздействие. Проявяват се различия във визията, които стимулират интереса към още експерименти."

Румен Петков

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.