Временна експозиция >>>

В навечерието на Националния празник – 3 март, на 28 февруари в залите на Художествената галерия в Казанлък Национален парк – музей „Шипка – Бузлуджа“ ще открие изложба „ Командирите на Българското опълчение“, каза директорът на музея д-р Чавдар Ангелов. Той поясни, че идеята на музейния екип е в експозицията да бъдат представени всички руски и български офицери, които през 1877 година са повели освободителния поход на българските опълченци, като се започне от генерал Столетов, бригадните командири, командирите на дружини, командирите на роти. Ще бъде представен и списък на всички българи, които са заемали командни позиции в Българското опълчение. „Ще се постараем да представим по един коректен начин историята на тези руски и български офицери, които водят първата българска бойна част“, каза Чавдар Ангелов.

Изложбата ще остане в Казанлък до 25 март.

„В навечерието на Трети март по традиция Музеят предприема едно своеобразно турне на Свободата“, подчерта Ангелов. Две от мобилните изложби, подготвени от Музея ще гостуват в различни градове на страната.
Изложбата „Строителите на Паметника на свободата“ ще гостува в градовете Калофер и Балчик в навечерието на 3 март. На 7 януари 2020 година експозицията гостува в Художествената галерия в Разград, а на 28 януари в Търговище по повод освобождението на града.

За първи път Национален парк – музей „ Шипка – Бузлуджа“ ще гостува в Ботевград и Дупница, в Смолян, Лом и Радомир, където ще бъде представена фотографската изложба „ И днес йощ Балканът…“.

Ангелов поясни, че кулминацията на проявите ще бъде самото отбелязване на Националния празник Трети март.

Домакин тази година е кметът на община Казанлък Галина Стоянова.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.