Временна експозиция >>>

30.10.2013г. - Во славное имя болгарское будители от казанлъшкия край - документална изложба

В будителски дух и за продължаване народолюбивите традиции е експонираната в залата за временни изложби на Художествена галерия - Казанлък документална фото изложба под надслов "Во славное имя болгарское будители от Казанлъшкия край".

В нея могат да бъдат видени част от онези личности, допринесли със знанието, труда и дарителството си за опазване на българската идентичност. Учители и свещеници, вестникари и издатели, читалищни дейци и творци, борци за духовна и политическа свяст - българският народ ги нарича будители.

Прекрасно оформени табла припомнят ликовете на: Йеромонах Неофит Рилски - основател на училището в църквата "Успение на Св.Богородица" - Калпакчийското училище; даскал Филип Велев - учител, съставител на учебници, преводач; Арх. Онуфрий Хилендарски от с.Енина - продължител на Паисиевото дело; Иван Хаджиенов (и родът му) - дарител за изграждане на практическо-занаятчийското училище в Казанлък; розотърговците; родът Стайнови; Константин Бозвелиев - културно-просветен деец; Иван Енчев - Видю, Чудомир...

Откриването на документалната изложба е в сряда, 30 октомври 2013г. от 17.30ч., като експозицията ще остане отворена за свободно посещение до 19 ноември 2013г.

Снимки: 30.10.2013г. - Во славное имя болгарское будители от казанлъшкия край - документална изложба

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.