Временна експозиция >>>

Захари Желев е роден на 19 февруари 1868 година в Казанлък. През 1877 година баща му Митю е прострелян от башибозуци и умира, а след това умира и майка  му Мина. Оставят  четири  сирачета. Захари и една от сестрите му – Тота, са отгледани от леля им  в  Куленската махала.

В близост до тяхната къща е бил временно настанен високопоставеният руски офицер Григорий Бадаревски, който узнавайки за съдбата на тези деца, ги изпраща при свои роднини в Одеса. Там Захари учи в Реалното училище и оформя своя инетерес към изобразителното изкуство, който скоро се  превръща  в  сериозна цел. През 1882 година получава документ за добър успех от „Рисувалната школа на дружеството за изящни изкуства“ в Одеса. През есента на 1884 година се завръща със сестра си в Казанлък, където  е  принуден да чиракува като дърводелец, за  да  се  издържат и успоредно  с  това  продължава образованието си в Казанлъшкото педагогическо училище, което  завършва  през  1890 година. След  това  е   поканен  за преподавател в Стара Загора. През 1891 година се премества в Пловдив. На Изложението през 1892 година представя своя творба, която му носи държавна стипендия за следване в Италия. Така Захари Желев попада в Торинската художествена академия, където учи живопис в ателието на един от най-известните художници и педагози – професор Джакомо Гроссо. Всяка от годините му на следване е белязана с различни по форма отличия, сред които и бронзов медал за 1895 година. Три десетилетия по-късно негови етюди са стояли все още в залите на Торинската академия сред примерите за отлично завършени живописни задачи. Мнозина от италианските му състуденти ще го помнят и ще питат за него дори след половин век. През 1898 година завършва  Торинската  художествена  академия. След завръщането в България е назначен за преподавател по рисуване в Шумен, където остава през следващите осем години. През 1906 година се връща  в Казанлък, като  преподавател  в  Казанлъшкото  педагогическо  училище. Жени  се  за Деша Вълева.  Раждат се децата им. Прозата на делниците и грижите за дома обаче бавно и неусетно го отдалечават  от  творчеството  и  той  рядко посяга към четката. През 20-те и 30-те години творчеството му замира окончателно. Отдава  се  на  страстта  си  да проектира конструкция на самолет. Умира на 15 март 1942 година  в  Казанлък.

Основната част от творческото наследство на Захари Желев се съхранява в Художествена галерия - Казанлък  и  наследниците на твореца. Негови  творби  има  също  в  Национална  художествена  галерия  и  Софийска  градска  художествена  галерия.

В  настоящата  изложба  са  включени  творби  от  фонда  на  Художествена галерия - Казанлък  и  Софийска  градска  художествена  галерия, както  и  част  от  документалния  архив  на  художника, съхраняван  в  Казанлъшката  галерия.

Изложбата  няма  да  има  официално  откриване!

Може  да  бъде  разгледана  всеки  ден, от  3  до  26  февруари  2021  г., в  залата  за  временни  изложби  на  Художествена  галерия - Казанлък  на  ул. „Св. Св. Кирил  и  Методий” № 9

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.