ДОКО ДОКОВ /1929-2013/

В него странно, но хармонично съжителстват авантюрата и перфекционизмът, силата и виталността, духът на Ренесанса и модерният дизайн. За казанлъчани той е авторът на снежнобялата „Тракийка“ в центъра на града. В десетина градове на страната две поколения са приели декоративните му пана като част от естетиката на най-оживените места. За мнозина чуждестранни колекционери той е знак за таланта и лиричността на съвременната българска пластика.


Доко Доков е роден на 1 май 1929г. в Казанлък. Детството и юношеските му години преминават в родния град. Постъпва във ВИИИ ”Николай Павлович”, където учи скулптура в ателието на проф. Любомир Далчев. Още с ранните си стъпки по пътя за своя образна система Доко Доков проявява пиетет към алегориите, към приказността на старите митове и легенди. В трети курс е, когато създава композицията „Борбата на Крали Марко и Муса Кеседжия”, която впечатлява с изразителността на вплетените фигури, динамика и убедителна пластичност /1956г/. Завършва през 1960г. и се установява в София. Една от първите забележими прояви на младия художник е свързана с участието в Общата художествена изложба през 1962г. Творбите, с които е включен в нея, са керамичната композиция „Певец от Родопите” и каменната фигура „Художничка”. Проявеното тук отношение към лиричната ритмика и форма на обобщение, към избор на материали и адекватното им моделиране, ще се окажат водещи в бъдещото му изкуство. През следващите две десетилетия основните му творчески занимания са в областта на декоративно-монументалната пластика, а предпочитаните материали са керамика и метал. С тази проблематика са и първите му публични изяви. Свързани са с обществени сгради, през чиито пространства ежедневно преминават хиляди хора. Сред най-ранните от тях е композицията „Икар”, която създава за летище Бургас /1965/, декоративното пано „Хайдут Сидер” за ЖП гара Горна Оряховица /1966/, пластиките, украсяващи автогарите на Велико Търново /1965/, Омуртаг /1965/, Севлиево /1968/, Павликени /1968/ и др. През тези години той оформя визията си за издължените фигури и тяхната виталност, изразителен силует и мекота на моделирене, обобщени форми и плъзгаща се по обемите светлина ... елементи, съобразени с условията на големите пространства, и динамиката на преминаващия през тях поток от хора. За реализацията на голяма част от тези идеи той използва най-често различни сплави на алуминия, чието излъчване само по себе си дава усещане за лекота. През този, особено динамичен в творческо отношение период, Доко Доков участва в почти всички организирани Общи художествени изложби. Сред творбите, които представя в тях, са „Ловци”, „Хайдутин”, „Средновековен певец”, „1877 година” и т.н. Знаменателна за него е изложбата „Керамика и цветя”, която организира съвместно с Вангел Стратиев през 1969г. в София.

Опитът, който натрупва през тези 7-8 години, му дава увереността в приемане на нови предизвикателства в областта на декоративно-монументалната пластика. Около 1973-74година той реализира за новата сграда на Стройрайона в Казанлък две произведения – пластичната композиция от алуминий „Кольо Фичето” и голямо декоративно пано от шамот „Строители”. Следват пластичното оформление на магазин „Русе” в Русе, „Адам и Ева” за вратите на санаториума в Девин /1974/ и др. Към уменията в областта на фасадната и интериорната скулптурна украса Доко Доков прибавя и реализирането на няколко поръчки за витражи в София и страната. Проявява се интересът му към парковата пластика. Паралелно с творчеството, провокирано от множеството обществени поръчки, той започва да отделя все повече време за т.н. малки скулптурни форми.

Интересът към малката пластика в метал и камък стои в основата на творчеството му през 80-те и 90-те години. Лиричният му подход към моделирането го насочва към темите за голото женско тяло, митовете, животинския свят и най-вече към грациозността и елегантните движения на птиците. Тук той показва нови измерения на възгледа си за изящност, метафоричност, интимност, а донякъде и за играта на сецесиона. Разширява ролята на камъка - от традиционна основа за металната пластика - в участник при изразителността на общата идея. А от тук и все по-честото му прибягване до красиви със структурата, формата и цвета си рядко срещани камъни и минерали /оникс, алабастър, арагонит, ахат, флорит и др./. Сред тези творби са получилите популярност „Птици”, „Паун”, „Пеперуда”, „Севт”, „Похищението на Европа”, „Младост”, „Леда и лебеда”, „Орфей” и др. С редица от десетките пластики, създадени през този период, Доко Доков открива три изложби в Париж, както и свои експозиции в Германия, Испания, Италия. В края на 80-те години чрез агенция „Хемус” негови произведения са откупени от частни колекционери в Япония, Германия, Франция, Холандия и т.н. Интересът към неговите творби в чужбина предопределя творческата му дейност през следващото десетилетие. Редица негови пластики заминават за Сирия, Италия, САЩ, централата на ООН, Таджикистан и др.

През последните три десетилетия Доко Доков прекарва в Казанлък все повече месеци от годината. Романтичната му природа, изискваща красив пейзаж около него и любовта му към риболова, подсказва решението да превърне къща в един от ръкавите на язовир „Копринка” в дом за живеене и ателие за творчество. Там той създава голяма част от следващата поредица творби. Представя ги на самостоятелните си изложби през 1985г. в Казанлък и Стара Загора, а десет от тях подарява на Казанлъшката художествена галерия. Няколко години по-късно той дава образ на едно от най-приказните си видения - „Тракийката“, която скоро след монтирането й в центъра на Казанлък става и една от емблемите на този град. През 1997г. е сред участниците в пленера „В долината на розите”. През 2005г. моделира известното по-късно копие на бронзовата глава „Севт III”. Негова е и реставрацията на стогодишната Царска чешма в Казанлък.

За принос в развитието на културния живот в родния му град на 31 май 2013г. Доко Доков е удостоен със званието „Почетен гражданин” на Казанлък.

Изумяващ със своята духовитост, този младеж на осемдесетгодишна възраст живееше с темите за новите си творения. Последната му идея бе свързана с пластичен израз на японската любов към Долината на розите и родния му град. За нея вече нямаше време. Доко Доков почина на 29 юни 2013г. в Казанлък.

Марин Добрев

"Художниците на Казанлък", 2013г.