Временна експозиция >>>

ЦВЕТЕ ДО ДЪБА?  ДА СИ ГО КАЖЕМ ПО НАШЕНСКИ!

 

Мара Нонова – Чорбаджийска. Жената. Художникът. Съпругата на Чудомир. 120 години след рождението ?, 40 след смъртта ? трите нейни образа още не са помирени. Все още в градеца К. от време на време се появяват писания  в защита на едната от същностите ? и в порицателно поприпомняне на други, не толкоз лицеприятни. Обръщанията Кака Мара, г-жа Чорбаджийска, през „възхвала”на острия ? език до „как да се обърнеш към нея, ако не гърбом” вървят наред с възхитените погледи към 12-те ? самостоятелни и няколкото сборни изложби, правени приживе. Колебанието стои. И у онези, които си я спомнят като добра стопанка и домакиня с аристократизъм в отношението към дома, прекрасен учител и художник, и в другите, даващи ухо на жилавите градски легенди, ровещи и гадаещи вътрешния семеен живот с известния  съпруг.  И фученето ? срещу „пияници и пройдохи” се припомня  /така, казват злите езици, тя наричала артистичните приятели на мъжа си, гостуващи с дни и нощи в дома им,  примамени от хубавото винце, вкусните гювечи и бохемската разточителност в гостоприемството на Чудомир/. Наред с него – „жълтите” слухове първо за домогванията до женитба с вече известния Чудомир, през амбицията за уреждане на изложби и стремеж към живеене в големите градове, до отказа да посети мъжа си в предсмъртните му часове в София?! Очите на махалата са видели, знаят и помнят, разбират всичко?! А тя е рисувала! В продължение на десетилетия! Миговете, в които творецът е сам и независим, го отделят от всичко останало. Никой не знае какво е вътре в него. И единствено важна е творбата, истинския  израз на духа.  Настоящата изложба идва да уточни – когато един човек е артист по природа, по направа, по същност, и когато тази същност е доразвита от самия него с труд и себеотдаване, когато дарбата е оставила веществени доказателства за себе си – не ни интересува нищо друго! Най-малко личният,  интимен живот на художника! Иначе сме от махленските свахи на именития ? съпруг. Човекът на духа е винаги уникален, с ярка индивидуалност. Той трябва да бъде разгадаван единствено по плодовете на своя дух, там е полето, където го търсим и изследваме. Да забравим за заглавието на тая изложба и застанем всред картините на художника Мара Чорбаджийска, сред пейзажите, изтънко уловили разните състояния на природата и пред прекрасните натюрморти, празник за окото и душата. Пред портретите, най-вече пред автопортрета, който ни гледа спокойно право в очите и има какво да ни пита.

Идеята името на къщата на двамата наши именити съграждани да бъде Музей на Чудомир и Мара Нонова - Чорбаджийска би трябвало да е родена и осъществена отдавна в нашия град. Защото и художничката е живяла, рисувала и умряла там. Нейните картини са вътре, писмата ?, вещите ?, ателието с четките и боите... Позволили сме 4 десетилетия несправедливост към един творец, която несправедливост и затваряне на очите обижда нас, казанлъчани, в усета ни за изкуство и в чувството ни за историчност. Тя притежава свой собствен културен образ, самоопределила се е и доказала като художник,  остава нашето съзнание да го приеме и върне жеста с подобаващо достойнство.

 

Женя Димова

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.