Временна експозиция >>>

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА – ЖИВОПИС, ГРАФИКА

КАРЛ ЙОРДАНОВ    /1905 – 1976/

2-27 март 2016 г.

Поредната изненада, която Художествена галерия – Казанлък поднася на любителите на изобразителното изкуство, е изложбата на един малко познат на широката публика, но високо ценен в професионалните среди художник от 20-ти век - Карл Йорданов.

Картините за изложбата, пътуваща от миналата година из страната, са предоставени от Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен. Галерията притежава впечатляваща сбирка от близо 500 произведения на художника. С избрана част от тях – 48, е подредена настоящата експозиция, представяща автора като живописец и график.

Портрети и автопортрети, пейзажи, натюрморти, ранни учебни рисунки, графични листи – все творби, създадени с изключително майсторство. Признатият професионализъм на родения в София художник, цял живот опитвал  да извади наяве красотата и смисъла на обикновените, прости неща, личи от всяка една картина. Според познавачите, Карл Йорданов е един художник, който през целия си живот остава верен на уроците на старите майстори, на уроците на природата и на себе си. Неговото почтено изкуство не убеждава, не предизвиква, не крещи. Той е художник, избрал да стои далеч от суетата и ежедневния шум. Творбите му са изградени внимателно и любовно, те носят поетична съзерцателност, радостно и живо наблюдение на света около нас, разкриват красотата в пейзажите с примамливи далечини и просторни полета, обляни от светлина, рибарски къщи и обезлюдени дворове с дървени огради...

Карл Йорданов е признат майстор на портретния жанр. В изложбата присъстват емблематичните за автора портрети, изпълнени със свобода и лекота - моделът е наблюдаван непосредствено и проникновено, но в същото време композиционната простота и колоритното умение извикват асоциации с творби на стари Ренесансови майстори. Майстор на колорита и на състоянието в портрета, той е един от най-енигматичните ни художници. Сред подредените автопортрети особено интересни са двата юношески, рисувани в монохромна гама през 1929г.

Жанровото разнообразие на изложбата се допълва и от няколкото живописни натюрморта, които са истински пример за класически подход към темата. Натюрмортът  обикновено се смята за част от интимния свят на художника. В подбраните за изложбата живописни платна може да се навлезе непосредствено в този свят, да се усети духа и аромата на времето, да се проследи едновременно и отношението на автора - както психологически, така и в стиловия и пластически изказ. Карл Йорданов e от поколението майстори на натюрморта, работило около 30-те години на миналия век - Елена Карамихайлова, Цено Тодоров, Давид Перец, Иван Табаков, Рафаел Михайлов, Кирил Станчев, Владимир Кавалджиев, Бенчо Обрешков.

А графичните листи от различни периоди на творчеството му разкриват умения в областта на офорта, акватинтата, мецотинтото и т.н. При селекцията им са избрани най-добрите отпечатъци. Целенасочено е търсена съпоставката между чернобелия и цветния отпечатък от една и съща плоча. Поставени в подходящи паспартута и графични рамки, творбите в класическите техники офорт, мек лак, акватинта и една рисунка са радост за всеки ценител на графичното изкуство.

Карл Йорданов е изключително популярен в страната и като реставратор, работи в областта на църковната фрескова живопис и реставрация. След едногодишен курс в Берлин, Мюнхен, Перуджа, Венеция и Милано е назначен за реставратор в Археологическия музей – София /1939-49 г./. Участвал е при изографисването и реставрирането на множество църкви, манастири и възрожденски къщи: църквите „Св. Неделя“, „Св. Никола“„Св. Александър Невски“, и „Св. Седмочисленици“ в София (1966–1973); „Св. Троица“ и „Св. Петка“ в Пловдив (1962–1972); „Св. Николай Чудотворец“ и „Св. Богородица“ в Смолян (1966–1974); „Св. Иван Рилски“ в Бургас (1966); „Св. Архангел Михаил“ в Русе (1969, 1970); на църквите в Калоферския и Дряновския манастири (1966–1973), в Поморие (1958); на църкви в Арбанаси , Несебър, Пловдив; на възрожденски къщи в Копривщица и Благоевград (1953–1960).

Връзката на Карл Йорданов с Казанлък и региона са дейностите му около реставрация на стенописите на Храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка през 1956 г., както и тези на Казанлъшката Тракийска гробница.

Карл Димов Йорданов е роден на 15 декември 1905г. в София. Завършва Живопис в Художествената академия при проф.Цено Тодоров и графика при проф.Васил Захариев през 1927г. Десетилетието между 1928 и 1937г. участва в работата на екипи по почистване и укрепване на средновековни стенописи. Специализира реставрация на фрески и картини в Германия /1939-1940/ и в Милано, Италия /1940/. Работи като реставратор към Археологическия музей в София /1940-1949/. Излага свои творби в общи художествени изложби, участва в графични изложби в Югославия, Чехословакия, Швеция, Дания, Италия, Китай, Алжир. Публикува статии за паметниците на културата в Самоковско, за Силистренската гробница, за надписите на Мадарския конник , за състоянието на църкви в България и за техниката на реставриране.

Карл Йорданов приключва земния си път на 6 ноември 1976 г. в гр.Пловдив.

Негови творби притежават СГХГ, Националната галерия, Художествените галерии в страната, както и частни лица.

Изложби и събития:

-1965 г. - За неговата 60-годишнина СБХ издава юбилеен лист

-1977 г. – В София е уредена негова посмъртна изложба – живопис и графика

-1982 г. – Изложба в зала „Сирак Скитник”- Сливен и в Нова Загора

-1983 г. – София - Ретроспективна изложба

-1987 г. - Изложба в зала „Сирак Скитник”- Сливен с дарените творби от брата на художника Борислав Йорданов

-2012 г. - Изложба „Пейзажът” с избрани творби на художника в къща „Миркович”- Сливен

 

Изложбата на Карл Йорданов се открива на 2 март 2016 г. /сряда/ от 18.00 ч. и ще остане в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък до 27 март 2016 г.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.