Временна експозиция >>>

Завърши Националният фото конкурс „И днес йощ Балканът…“, посветен на 60-годишнината от създаването на Националния парк-музей „Шипка“.

Журито класира на I място с награда от 600 лв. и Златен медал от НС Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева ” творбата "Пазители" на Веселин Бонев.

На II място с награда от 400 лв. и Сребърен медал от НС Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева ” е творбата " Скреж – 2" на Калин Недков.

III място с награда от 200 лв. и Бронзов медал от НС Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева ” се присъжда на Ирена Пейчева за творбата " Залез – 2".

Присъдени бяха и две поощрителни награди от по 100 лева на Деян Косев за творбата "Битката" и на Кольо Пейчев за творбата "На Шипка всичко е спокойно - 3".

44 творби на 20 автори са представени в юбилейната фото изложба, която е експонирана от 9 до 24 август 2016 г. в залата на Художествената галерия – Казанлък. Откриването на изложбата бе на 09.08.2016г. от 17.30 часа, а грамотите на участниците в изложбата и наградите на призьорите ще бъдат връчени на 27.08.2016г. на връх Шипка по време на националното честване на Шипченската епопея.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.