Временна експозиция >>>

Фотодокументална изложба  посветена на 60 години от създаването на Национален парк – музей „ Шипка“ бе открита  в залата за временни изложби в Художествената галерия в Казанлък. Изложбата представлява  историческа ретроспекция на всичко онова, което се е случило с развитието на националния парк – музей от неговото създаване до наши дни.

На 5 октомври 1956г. с разпореждане на Министерски съвет е създаден Национален парк – музей „ Шипка“, като централно място в него заема Паметникът на свободата на едноименния връх и всички паметници , които към онзи момент са били изградени във връзка с увековечаване паметта на загиналите  руски войни и български опълченци  и на охраната на Шипченския проход през лятото на 1877г. Първите паметници в района на Шипченския проход  започват да бъдат изграждани непосредствено след края на Руско – турската война, още през есента на 1878г., като тяхното строителство приключва до 1880г. В последствие през 20 век са построени и два паметника на Трета и Пета опълченски дружини, но най-знаковото събитие свързано с днешния национален парк – музей е изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка , който официално е открит през  август 1934г. Няколко години след създаването на  НПМ „Шипка“ през 1956 г. е създаден и НПМ „Бузлуджа“, които са обединени в така съществуващия до днес „НПМ „Шипка-Бузлуджа“ през 1964 година.

Изложбата „ 60 години НПМ „ Шипка“ ще остане в Художествената галерия до 9 октомври, като  вече има заявки тя да гостува  в други градове.


Free Joomla Extensions

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.