Временна експозиция >>>

ИЗЛОЖБА „110 ГОДИНИ КОНСТАНТИН ТРИНГОВ /1907-1981/”

Константин Трингов навлиза в творческия живот на България в края на 30-те години на двадесети век. Типичен представител на пейзажния жанр, той има значим принос  в процесите на обновление в българската живопис и през следващите няколко десетилетия.

През половинвековното си творчество е запазил в картините си духа на десетки градове, села, местности – от кътчетата край Старата река в родния Казанлък, стария Казанлък с пазара и  Зеления мост, площада,  улици и къщи, селата от околностите на града, Стара Загора, София, Копривщица, Мелник, Търново, Родопите, пейзажи от Венеция....

Голяма част от живота на художника преминава  не в ателието, а сред природата. Малцина са пейзажисти като него, които са непрекъснато със статива си някъде – в села, градчета, планини, полета, без значение от сезона /стотици са само зимните му пейзажи/.  Художник със завидна творческа енергия, той с  бързина и усет само за няколко часа оформя основната изразителност на картината, без подробности и документална точност, като създава живопис, богата на нюанси и едри мазки, от която струи усещане за светлина и  въздух. Импресионистичните му картини носят едновременно спомен за мястото и времето, но и усещане за  движение, за цветово трептене.   С  интимност, поетичност и  с умението да улови индивидуалността на всеки един момент или гледна точка от пейзажа, той създава истински портрети на природата.

Четиридесет от тях, включително и неговият автопортрет, са събрани в изложба по повод  110 години от рождението на художника. Художествена галерия – Казанлък и Художествена галерия Стара Загора отварят фондовете си за майстора на пейзажа Константин Трингов, за да покажат представителна извадка от неговото обемно творчество. Изложбата се открива по време на Чудомирови празници 2017 г., на 27 март, понеделник, от 18.00 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък.

КОНСТАНТИН ТРИНГОВ /1907-1981/

1907 г. - роден на 7 май в град Казанлък. Пръв учител му е Димитър Чорбаджийски - Чудомир

1927 г. – постъпва в Художествената академия, прекъсва за кратко

1932 г. – подновява обучението си в Академията, специалност „живопис” при проф. Цено Тодоров и проф. Никола Ганушев

1934 г. – първа самостоятелна изложба в Казанлък с пейзажи от родния град и покрайнините

1936 г. – втора самостоятелна изложба в Казанлък – градски пейзаж, селски и планински пейзажи

1937 г. – завършва Художествената академия в София и се установява в столицата

1938 г. – участие в Обща художествена изложба

1939 г. – пътува до Италия и Гърция, рисува пейзажи от Венеция

1941 г. – открива първата си самостоятелна изложба в столицата. Художник със завидна творческа енергия, той почти всяка втора година прави самостоятелна изложба – 1943, 1947, 1956, 1959, 1963, 1966, 1969, 1973...

1960 г. – изложба в Казанлък, на която представя само картини от родния си град

1969 г. – присъдена му е първа награда на конкурса на тема „София” за живопис. С творбите в колекцията той се нарежда сред първите трима майстори на столичния пейзаж /наред с Никола Петров и Никола Танев/

1971 г. – поканен е да представи свои картини в Galleria d Arte в Рим – в изложбата включва пейзажи от Смолян, Копривщица, Мелник, Добруджа, Търново, София

1974 г. – гостува с картини в галерия San Luka в Рим

1979 г. – в зала „Л.Баер” в Стара Загора показва в изложба 32 платна от града . Това е и последната изложба на художника

1981 г. – почива в София на 7 май.

Известен предимно като пейзажист, Трингов създава и редица портрети:  на Петко Стайнов през 1938 г., на Чудомир през 1963, на Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Ламар, автопортрет...  Един от най-известните портрети е на неговата майка от 1943 г.

Освен в НХГ и множесто галерии в България, негови платна са притежание на множество музеи, галерии и частни колекции в Германия, Италия, Полша, Русия, Унгария, Гърция, Канада, САЩ, Индонезия, Колумбия, Мексико и др.

 

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.