Временна експозиция >>>

Димитър Добрович /1816-1905/ - познатият и непознат

Изложба живопис 5 юли-6 август 2017 г.

Нямаше да знаем много за художника Димитър Добрович, ако последните си години се е върнал в България. Целият му житейски и творчески път преминава далеч от родния Сливен – първите години на обучение в Цариград (4) и в Атина (11 години),  следват 45 в Рим, Италия, сред картините на големите италиански майстори.

Човек с твърде богата житейска и творческа биография! Развивал Божата си дарба през целия свой живот, с времето  четката му става все по-сигурна и умела, а творбите му - все по-съпоставими с европейската живопис. Смятан е за първия наш живописец, получил академично образование; негов патент е „елеофотографията“ – творчески и технико-технологичен експеримент при престоя му в Италия (но с корени при родоначалниците на гръцката фотография). Опитите му в тази област са свързани със зараждането и възхода на фотографията и с недостига на цвят в нея. Добрович (наричащ себе си „хромион“, „оцветител“) първоначално оцветява черно-бели фотокопия на оригинали от Пинакотеката (на Рафаело, Перуджино..), но впоследствие създава своя живописна техника, в която фотографската снимка не е просто копие на оригинала, а се превръща в органично включен елемент в структурата на едно ново художествено произведение. Такива са голяма част от представените в настоящата изложба, наред с оригиналните му творби (предимно портрети) и копията на италианските майстори.

Негови оригинални произведения, както и копия се пазят в Атинската пинакотека (която съответства на нашата Национална галерия), в италиански музеи и галерии, в частни колекции извън страната.

Неговата първа изложба е изобщо първата изложба на  български живописец; тя се урежда в Народното събрание на 2 юли 1893 г., веднага след връщането му в България. Показва оригинали, показва копия на творби от европейски майстори, показва елеофотографиите си; лично княгиня Мария Луиза купува две негови работи, друга част от картините той дарява на Сливен и те стават основа на бъдещата галерия там, останалото разпределя между роднини.

 

 

Може да се каже, че Добрович е един модерен за времето си художник, скъсал с традицията, търсещ нови, светски сюжети, но и включващ новите технически открития. Той е един от първите художници в светското българско изкуство. Той е и фигура, която спокойно може да се положи в европейското изкуство на 19-ти век. Но и художник със свой облик, своя богата житейска и творческа съдба, свързана колкото със световното изкуство, толкова и в здрава връзка с България.

 
Виртуална разходка в 360 градуса:
Художествена галерия - Казанлък:

Освен с магията на маслодайната роза и с богатството на тракийското изкуство, Казанлък се слави и като град на художници. Тук са родени  много художници, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство, като: Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др. Ето защо не е  случаен факта, че Казанлък  притежава една от най-старите и богати галерии в страната.

В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др.

Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.